ЧАКРИТЕ
Думата чакра ще рече „колело" на санскрит и въпросните
енергийни центрове могат да бъдат разглеждани като един вид колела или вихрушки
на енергия. Енергийният потенциал на съответните равнища се проявява именно
чрез тях, чрез центровете на жизнена сила, на виталност.
За да разберем какво представляват чакрите или центровете на
жизнена енергия, както и взаимодействието помежду им, отношението им към цялото
ни същество, трябва да започнем от това, как са възникнали основните
противоположности между Духа и Материята.
Оста на основната полярност, която третирахме в глава първа,
у човека минава по протежение на гръбначния стълб така, че духът се проявява в
темето на главата, а материята /в своята най-сгъстена форма/ - в основата на
гръбнака. Между тези полюси има междинни стъпала на съзнание, всяко със съответно
по-голямо насищане от предходното, тъй като жизнената енергия се спуска надолу
по гръбнака, въвлечена все повече в материята. Този процес на постепенно
сгъстяване би могъл да се сравни с ефекта на трептене в музиката, произвеждан
от струна на инструмент. По-ниските тонове се постигат в резултат на по-бавно
трептене на струната; когато трепти по-бързо, струната на инструмента
възпроизвежда по-висок тон. Така и по-фините нива на нашето съзнание
представляват жизнена енергия, вибрираща с по-висока честота, а по-ниските
честоти са тъждествени на неговите по-груби или по-материални нива.
С други думи, седемте чакри у човека отговарят на седемте тона
на една гама, като по-долните чакри имат по-бавни вибрации и отговарят на
по-ниските тонове, а по-горните чакри - съответно на по-високите тонове.
Апостол Павел дефинирал някога Човека като "Дух, Душа и
Тяло"; лесно може да се види, че тока определение е основано върху
принципите на Триединството, които разгледахме в глава първа Духът и тялото са основните
противоположности, а мисълта е връзката между двете. Павел е употребил гръцката
дума „психе", която включва мисловното и емоционалното ниво, а ние ще
из-ползуваме понятието ум вместо Душа.
ЕЛЕМЕНТИТЕ
Нека видим как тази дефиниция се съгласува с чакрите у
Човека.
Вече отбелязахме, че духът се проявява в теменната част на
главата, а следващата по ред и наситеност чакра е енергийният център между веждите,
който Павел споменава като душа /за нас — ум/, тъй като там е средоточието на
мисловната дейност. Следващ по ред е центърът в гърлото и това според Павел е
тялото - главно защото там е седалището на етера, на субстрата, от който произхождат
четирите елемента по-надолу: въздух, огън, вода и земя. Всеки от тях е просто
модификация на етера, с право смятан за основната материя, запълваща световното
пространство и това между частиците на веществата.
Центровете на четирите елемента - въздух, огън, вода и земя
— са съответно чакрата в сърдечната област, тази на нивото на слънчевия сплит,
кръстната чакра, наричана още свещена, и опашната. Така се вижда, че висшата
тройка и нисшата четворка се проявяват у Човека в строго съответствие с номерологичните
закони на това проявление, а седемте чакри са прецизно „изработени" също
по тези закони.
Алхимиците считали етера за квинтесенция или за пето ниво на
вибрация. По-нататък ще видим как четирите по-долни елемента и произлизат от
този етерен субстрат или латентност, и се завръщат към него. По-напредналите
алхимици доловили също, че щом различните равнища на съзнание са просто жизнена
енергия, вибрираща на различни честоти, то едно от тях може да бъде трансформирано
в друго просто чрез променяне степента на вибрация и следователно преминаването
на един елемент в друг е напълно постижима възможност. Това е валидно и за
трансмутирането на по-грубите ни вибрации в по-фини. Езотеричната алхимия се е
занимавала с усъвършенстването на човешкото съзнание чрез пречистване, докато
„боклукът" на по-нисшата ни същност, на т.нар. себе, не се преобърне
изцяло, за да се стигне до чистото злато на духовното, на свръх ивисеното
съзнание. Тази цел и нейното достигане са известни под различни названия на
всички истински мистици от която и да е религия.
В по-нови времена Айнщайн и други прочути учени физици са
отбелязали факта, че материята е мисъл, която трепти с ниска честота. В
по-стари времена алхимиците осъществявали превръщането на един метал в друг,
като използвали същите принципи. Всяко проявление впрочем е фактически жизнена
енергия, действаща на различни нива с различни степени на вибрация, като
разликата между един и друг елемент се състои само в честотата на трептене.
Човешкото тяло, както видяхме, е наистина третата или
обективната страна на триединството - именно етерът. Неговите четири
модификации включват въздух, огън, вода и земя. Последователността на тяхното
обръщение може да се представи по такъв начин:
За да има обективна проява, най-напред трябва да има
пространство, което да й даде възможност да се случи. Оттук следва, че етерът
е елемент само на чистото пространство. Сетне е необходимо придвижване в това
пространство, т.е. елементът на въздуха, който не е друго освен движение в
неговите предели. Идва ред на принципа на разпространението -елементът на
огъня.
Следва го принципът на свиване – елемент на водата.
И накрая е принципът на солидността или сцеплението, чрез
който се изявява елементът на земята.
Тези принципи или елементи често се характеризират със санскритската
дума таттва, означаваща същината „такава" или „инаква" - т.е.
есенцията на всяко качество. Въпросните елементи са всичко, което съществува, и
в света на името и формата няма нищо друго освен тях. Те са тухлите, от които е
изграден целият наш опит, и светът на проявлението е съставен единствено от елементите.
