УСТРОЙСТВО НА ЕТЕРНОТО ТЯЛО
Развитиетона астралното тяло, както то се описа в предидущите глави, дава на човека
възможност за възприемане на свръхчувствените явления. Обаче, който иска да се
запознае със света на тези явления основно, не трябва да се спира на тази
степен на развитие. Само движението на цветовете на лотоса не е достатъчно.
Човек трябва да умее напълно съзнателно да владее движението на своите астрални
органи и самостоятелно да го направлява. Иначе той може да стане играчка на
външните сили. За да се избегне това, необходимо е до неговото съзнание да
достига тъй нареченото вътрешно слово, а за това трябва да бъде развито не само
астралното, но и етерното тяло. Това е тънкото тяло, което за ясновидеца е като
двойник на физическия организъм. В известна степен то се явява преходно стъпало
между физическото тяло и астралното. Който притежава способност на ясновидство,
може в своето съзнание да отстрани възприемането на физическото тяло на стоящия
пред него човек. Във висшата степен това е същото, каквото е упражнението на
вниманието в нисшата. Както може да се отвлече вниманието от нещо, което се
намира пред нас в такава степен, че то да престане да съществува за нас, така
също и ясновидецът може да отстрани възприемането на намиращото се пред него физическо
тяло до такава степен, че за него то да стане прозрачно, и тогава пред неговото
вътрешно зрение се появява и тъй нареченото етерно тяло, освен астралното,
което по величина надминава двете други тела и ги прониква и двете. Етерното
тяло има форма приблизително като физическото и заема почти същото
пространство, както и физическото. То е извънредно нежно и деликатно устроено
тяло. Неговият основен цвят се различава от седемте цвята на дъгата. Който е
способен да го наблюдава, той узнава цветове, съвършено несъществуващи за
чувственото възприемане. Най-добре то може да се наподоби с цвета на млад
прасковен цвят. Ако човек поиска да наблюдава само етерното тяло, без
астралното, трябва да се научи навреме да заглушава възприемането на последното
посредством такова упражнение за съсредоточаване на вниманието, каквото се
посочи по отношение на заглушавалото на физическото тяло. Ако това не се
направи, то видът на етерното тяло ще бъде неистински, поради проникващото го
от всички страни астрално тяло.
Частиците
на етерното тяло у човека са в постоянно движение, безчислени токове(течения)
минават през него от всички страни. Благодарение на тези течения се поддържа и
управлява неговия живот. Всяко живо тяло има такава етерно тяло. Имат го и
растенията и жи-нотните. Даже и у минералите внимателният наблюдател може да
забележи следи от това тяло.
Споменатите
по-горе токове и движения са напълно назависими от волята и съзнанието на
човека също така, както дейността на неговото физическо сърце или стомах не
зависи от него. И докато човек не вземе в собствените си ръце своето развитие,
с цел да придобие свръхчувствени способности, независимостта си остава
неизменна, понеже на известно стъпало висшето развитие се състои именно в това,
към независимите от съзнанието токове
и движения на етерното тяло да се присъединят и такива, които човек съзнателно
предизвиква сам.
.............................
Ако
у човека вътрешното зрение се открие преди да се е подготвил както трябва за
възприемане същността на висшите светове, то преди всичко, той би се спрял пред
картината на своята собствена душа като пред загадка. Там образите на неговите
собствени влечения и страсти се явяват пред него в животински форми и по рядко
- в човешки. Макар че животинските форми на този свят никога не приличат
напълно на съответните им форми във физическия свят, те имат с него известно
сходство. На неопитния наблюдател те могат да се сторят еднакви. При встъпване
в този свят трябва да се усвои съвсем нов начин на мислене. Защото като
изключим това, че съдържанието на вътрешния свят на човека се явява за него там
като външно, то освен това представлява само по себе си огледално отражение на
неговия действителен вид.
Така
например числото, което там се вижда, трябва да се чете обратно (както
отражението в огледало) - 265 в действителност ще означава 562. Кълбото ще се
вижда така, като че ли се намираш в неговия център и затова трябва да се научиш
да превеждаш този нов начин на познаване както трябва. Но и душевните качества
се явяват като че отразени в огледало. Желанието, което се отнася до нещо външно,
се показва във вид на образ, който се движи към лицето, което изпитва това
желание. Страстите, които се намират в нисшата природа на човека, могат да
приемат животински форми или сходни с тях,които да се нахвърлят върху самия
човек. В действителност тези страсти се стремят вън от него, те търсят предмета
за своето удовлетворение във външния свят. Но това търсене вън от себе си се
явява в отразения образ като че нападащ този, който е завладян от страстта.
Ако
още преди да се разкрие вътрешното зрение, ученикът със спокойно и точно
самонаблюдение познае своите собствени качества, в такъв случай и в момента,
когато неговата вътрешност се появи във вид на външно отразен образ, той ще
намери в себе си мъжество и сила да се отнесе правилно към това явление. Хора,
които не са познали достатъчно с помощта на такова самоизпитание своята
вътрешна същност, не ще познаят себе си в своя собствен отразен образ и ще го
считат за чужда действителност. Те могат да се отнасят страхливо към видяното и
да останат уверени, че всичко това е само плод на фантазията, която не води към
нищо. В тези случаи човек съдбоносно спира своето собствено висше развитие,
благодарение на това, че е стъпил на висшето стъпало на еволюцията недостатъчно
зрял.
Абсолютно
е необходимо ученикът да достигне духовно самообладание преди да проникне във
висшия свят, понеже в своето собствено Аз той има пред себе си тази
духовно-душевна действителност, която повече от всичко друго му е достъпна. Ако
той предварително е придобил достатъчно познания за своята личност във
физическия свят и насреща му се появи отразеният образ на тази личност във
висшия свят, тогава той може да сравни двата образа. Той ще бъде в положение да
отнесе безпогрешно отразеното от висшия свят към известните качества на своята
земна личност и по такъв начин ще стои на здрава почва. Ако вместо това срещне
други духовни същности, той не ще бъде в състояние да направи заключение за
тяхната природа и качества. Скоро би почувствал, че почвата се изплъзва под
неговите крака. Затова трябва особено силно да се подчертае, че правилният
достъп към висшите светове се
извършва чрез самопознанието и вярното схващане на своята собствена същност.
И
тьй.човек по пътя си към висшия свят среща преди всичко образи, понеже
действителността, която съответства на тези образи се намира в самия него. И
ученикът трябва да бъде дотолкова духовно зрял, че на тази първа степен да не
изисква груби реалности, а да се задоволява със споменатите образи. И тогава
вътре в този свят от образи той скоро се научава да познава нещо съвършено
ново. Неговото нисше аз се явява пред него само като отражение в огледало, но
посред това отражение се появява и истинската действителност на висшето Аз. От
образа на нисшата личност започва да се проявява и образа на духовното Аз. И
само от последното се протягат нишки към другите висши духовни реалности.
