ИСУС ХРИСТОС И ПОСВЕЩЕНИЯТА
Земният път, който е изминал Христос, е белязан от четири главни събития - Рождество, Кръщение, Преображение, Разпятие. Всяко едно символизира етапите, през които преминава всяко едно човешко същество по отделно, както и цялото човечество, по своя еволюционен път на развитие. Смисълът на човешкото съществувание е еволюцията на духа. Не това, да се възпроизвеждаме. Не това, да посвещаваме цял един живот на безполезно и безсмислено трупане на “богатства”, които, напускайки този свят, не можем да отнесем със себе си. Мнозина са си тръгвали оттук огорчени и разочаровани, прозрели едва в последните мигове на земния си път подобно безсмислие. Но за да достигне до своето Възкресение и Възнесение при Отца, които са следващите етапи от духовното ни развитие, всеки от нас изминава сам своя път към Голгота, носейки кръста си. За да достигнем до съвършенството и да се възкачим до Бог е нужно да преминем през страданието и разпятието. Разпятието, което от Сътворението насам символизира срещата на духа и материята в един изначален стремеж към равновесие.
Раждането на едно човешко създание - това мистично сливане на Отеца-Дух и Майката-Материя посредством свързващия Принцип - Душата (Светата Троица на християнството) - е най-великото тайнство на Вселената. В продължение на девет месеца в майчината утроба, атом по атом, се съгражда божествения дом на духа. И когато този процес завърши и новият Храм е построен, Бог се заселва в него. Ражда се ново космическо същество - още един член на човешкото семейство. Но освен физическата ни поява на този свят, ние се раждаме по още един съкровен и неописуем начин.
Всеки от нас през дългия си низ от животи достига до един, в който осъзнава себе си като духовно същество с божествен произход. Това е онзи вълшебен миг, в който Христос се ражда в пещерата на сърцето ни, давайки ни едно ново разбиране за смисъла на нашето съществуване. До този момент ние слизаме по инволюционния път, овладявайки материята. От него нататък започва нашето еволюционно изкачване по стълбата на Яков - стълбата към небето. Това духовно Рождество е т. нар. Първо посвещение. Посвещение не в смисъла на външен ритуал, а едно символично израстване, бележещо овладяването на физическата ни природа и поставянето ú под контрола на душата.Този съкровен вътрешен процес води до осъзнаването на големи промени в отношението ни към самите себе си, към събратята ни и към начина, по който си обясняваме събитията в живота.
Кръщението като символ е онази степен от нашето развитие, когато превъзмогнали изкушенията и капаните на материята, приемайки физическата си природа с мъдрост, като дом на духа, без да я отричаме или възвеличаваме, ние се извисяваме до осъзнаването, че сме и духовни същества. Това е етапът на овладяване на астралното тяло, който и днес представлява доста трудна задача за по-голямата част от човечеството. Още от времето на Атлантида фокусът на човешкото внимание е бил съсредоточен в желанията, като и в днешни времена по-голямата част от човечеството е фокусирана върху тях. Това, казано по друг начин означава, че повечето хора при вземането на решения и последвалото ги поведения се ръководят преди всичко от емоциите и желанията си. Харесвам - не харесвам, искам - не искам, доставя ми удоволствие - доставя ми страдание. Нека си представим колко много хора са подвластни на тези двойки противоположности, които в голяма степен управляват живота им. Въпросът не стои в това, дали изпитваме или не желания и емоции, а дали им позволяваме да управляват живота ни за сметка на разума и съзнателно и волево взетите решения.
Може да измине дълъг период от много въплъщения, преди да се усъвършенства контрола над емоционалната ни природа. Но когато това се осъществи ние преставаме да бъдем роби на емоциите и страстите си, научавайки се да ги владеем и контролираме. Тогава, преодолявайки кризата в контрола над астралното тяло, ние преминаваме - често без да го регистрираме с будното си съзнание - през Второ посвещение.
Така, приели Второто посвещение, ние поемаме по осеяния с трудности, препятствия и страдания път към своето Преображение. Започва свещеният етап на изграждане и разширяване на символичния мост, свързващ душата с въплътената личност. Посредством тази мистерия ние влизаме в директно съприкосновение с душата си, получаваме и все по-добре успяваме да разшифроваме нейните импулси. Научаваме се все по-пълноценно да използваме и контролираме менталния си носител - т. е. умствената си природа.
Тези от нас, които чрез стремежа си към духовно израстване и съвършенство успеят да преминат през Третото посвещение, бележещо контрола над умствения носител, засияват с една ярка вътрешна светлина. Това са представителите на Петото - Божието царство, а негов велик основоположник е именно Христос. При тях ръководната роля се поема от самата душа, а не от осезаемата форма. Такива хора живеят живот, поставен изцяло в служба на останалите, помагайки им да достигнат и те до това ниво на развитие, като подчиняват цялото си съществуване на намеренията и импулсите на душата, а не на личността си.
Първите три основни посвещения трябва винаги да се приемат, докато човек е във физическо тяло и на физическото поле. Етапите обхващат дълъг период от много животи, който за отделния човек е строго индивидуален.
Животът на човека, приемащ четвъртото посвещение - Разпъване на кръст, е живот на голяма саможертва и страдание. Тези от нас, които съумеят да преминат през него, могат да избират дали да се завърнат на Земята за ново въплъщение в служба на човечеството или да продължат еволюцията си в други светове, но вече подчинявайки се на други закони. Тъй като те повече не се нуждаят от събиране на душевен опит на Земята, освободени са от кармичните си дългове, които вече са изплатили, оттук нататък са подвластни на импулса за кармична необходимост. А този съкровен импулс изисква от тях и последната капчица служене, която могат да дадат на събратята си, които все още се въплъщават във физически тела, подчинени на Закона за кармичния дълг. Великите духовни водачи и Учители, които в ключови моменти от човешката история са се въплъщавали и все още се въплъщават на Земята, за да дадат поредния тласък в еволюционното ни развитие са същества, преминали и през четирите посвещения.
Световният Учител - Христос е бил първият човек, постигнал Третото посвещение още по времето на Атлантида. В днешни времена на планетата ни вече живеят хора, които започват да се развиват с подобна скорост. Имайки пред себе си вдъхновяващия Му пример, който като ярък факел ги води през тъмнината, те храбро и самоотвержено Го следват. А след себе си оставят малки светлинки, които да послужат като ориентир за всеки, доловил призива на собствената си душа и пожелал да ги последва.
Извадка от книгата „Сребърната нишка”.
