ЗА ПОСВЕЩЕНИЕТО

Хората познават в много малка степен енергиите, които действат в природата, и то само онези, които всекидневният живот ги е приучил да разпознават. С тях именно са свикнали и ги наричат природни закони. И понеже са им дали имена, си въобразяват, че познават същността на тези природни сили. Възприемат тези закони и резултатите от действието им като безспорна очевидност. Но ако после се изправят лице в лице с едно явление, за което не са знаели нищо, тогава ще възкликнат: "чудо" или "вълшебство". Те просто не знаят, че тези енергии са също природни сили, точно като онези, с които вече са свикнали, но които също тъй малко познават в тяхната същност! Защото човешките синове не знаят причината от семето да пониква растение или от една оплодена яйцеклетка да се развива ново живо същество. Те не знаят и какво означава "оплождане" и защо след оплождането клетката се дели, защо това деление се извършва постоянно и така нараства броят на клетките, което не престава дори и с раждането, а продължава дотогава, докато от първата една единствена клетка не произлезе един напълно развит индивид, та дори дотогава, докато самият растеж - като верижна реакция - сам не започне да спира и така постепенно да се стигне и до стареенето. Но понеже хората се сблъскват с това явление всеки ден, свикнали са с него и не му се чудят и дивят. Но от едно семенце да поникне растение, някъде да се роди дете, другаде да умре човек, или пък ветровете, духащи от четирите посоки на света, да имат съвсем различни резултати и още много други ежедневни явления са също такива "чудеса" като действието и тайната на този жезъл или другите "чудеса" и "вълшебства" на посветените...
Но за да можеш да разбереш добре енергиите, с които работят посветените и които действат и в жезъла на живота, трябва да научиш преди това още няколко неща... Когато говорихме за Дървото на познанието на доброто и злото, ти научи, че всичко, което е приело материална форма, е познаваемо и доловимо за сетивата, защото е изпаднало от съвършеното равновесно единение. И в това състоянието на отделеност всичко се стреми да се върне обратно и завинаги към единството и равновесието. "Равновесие" означава абсолютно състояние на покой, неподвижност. И обратно, "ставането на нещо" - значи получаване на всяко нещо видимо и познаваемо или сътворение - е изпадане или излизане от равновесието, за да се прояви след това непосредствено постоянният вечен стремеж обратно към равновесието, и това е постоянно, вечно люлеене, неспирно движение. Ако това постоянно движение би спряло за един миг само, цялото Творение изведнъж би се превърнало в духовна енергия, т.е. би било унищожено като материя. Всички енергии, всички сили във вселената са движения, които се излъчват от една точка - която е техният собствен център - и са кръгообразни вълни, разпространяващи се, отдалечаващи се от центъра и проявяващи се като пулсиращи вибрации, трептения. Проявленията на енергията престават само тогава, когато излезлите от равновесието енергии отново се окажат в първичното равновесно състояние, в божественото единство. Затова първоначалното състояние означава, че всяко материално явление престава да съществува. В своята най-дълбока същност материята също е движение и когато това движение престане, съответно и материята престава да съществува. Докато съществува триизмерният материален свят, вълнообразното люлеене и движението ще бъде негов неизменен закон...
Благодарение на това, че творческата сила се изявява на всички нива или стъпала на неизброимите възможности, в съответствие с тези степени възникват и неизброимо много най-различни видове вибрации, дължини и форми на вълните, честоти, от които обаче ние, докато сме в плът, забелязваме само една определена част поради ограничена способност да възприемаме посредством сетивните си органи. И това, дали една форма на трептение се появява пред нас като нематериална "енергия" или като твърда "материя", това е само нашата собствена представа и усещане за нещо, което всъщност не е нищо друго, освен "движение", "вибрация", "честота". В колкото по-къси вълни се изявява една енергия, толкова по-малко в съзнанието ни възниква представа за материя. Онези вибрации, които непосредствено преживяваме чрез нашите сетивни органи, назоваваме според усещанията си с различни имена: материя, звук, светлина, топлина, мирис. С нашите нервни и мозъчни центрове можем да възприемаме висшите невеществени енергии и лъчения – мисловните вълни, вълните от света на идеите, както и по-високите, проникващи лъчи и вибрации, до най-висшите, проникващи през всичко честоти на божествено-творящата енергия, т.е, самия живот. Тези честоти възприемаме само като състояние на съзнанието...
Така навсякъде във вселената действат невъобразимо много видове вибрации, с дължини на вълните от най-късите до най-дългите. Всички форми на творението, като се започне от небесните тела - от централните слънца на галактиките, и се стигне до най-малките едноклетъчни живи същества, са резултат от различните форми на тези лъчения. Ние живеем сред тези най-разнообразни лъчи, независимо дали знаем това, или не, дори ще отида по-далече: именно тези лъчи и енергии са изградили и нас - хората, придали са ни тази форма и структура, именно те действат постоянно в нашето тяло, в душата ни и в цялото ни същество. Цялата вселена се състои от тези различни вибрации. Извора на тези съзидателни вибрации ние наричаме Бог. Самият Бог стои над всичко изявено. Съдържа се в себе си, в покоя на абсолютното безвременно и безпространствено равновесие. Той обаче се излъчва в материални форми, за да им вдъхне живот и те да оживеят чрез него. Понеже Бог присъства навсякъде и изпълва цялата вселена, всичко, което е в космоса, е проникнато от Бога. Нищо не може да съществува, без да бъде в Бога и Бог да го прониква, защото Бог присъства навсякъде и нищо не може да го изгони от собственото му присъствие. Следователно във всяка точка може да се прояви Бог - и всичко проявено в познаваемия свят носи тази точка като собствен център. От тази точка е започнало първото проявление, Сътворението, излизането от състоянието на равновесие.
Именно този аспект на Бога създава материалния свят и пронизвайки го, му дарява живот, следователно и живота в нас, както и във всички живи същества, и него ние назоваваме висшия Аз. Всички останали думи, като: Бог, Създател, Творец, Висше същество или Висш Аз, или пък Творческо начало, означават една и съща божественост в нейните различни аспекти... Енергиите, които са близо до центъра, са извисено духовни и имат най-високи честоти. Но колкото повече се отдалечават от центъра в концентрични излъчвания, толкова по-материални стават, и то дотогава, докато постепенно се превърнат в материя. По този начин излъчената енергия се самоограничава и на най-отдалечения от центъра край на проявлението тя се превръща в твърда, материална кора. Ето защо образът - "името" - на Бога, изявяващ се във видимия свят, е кръг - вътрешният кръг на висшите енергии, обграден от твърда веществена обвивка. Изразен с букви, този символ е ОМ.
Всички творения - от слънцата до едноклетъчните организми, са изградени по този принцип. Виж напречния разрез на нашата планета Земя: в центъра огромните сили са още в състояние на превръщане на огнения кръг, после следват газообразните области, после кръговете на разтопената течна материя и най-накрая цялото е обвито от твърдата, здрава кора от минерали. Аз обаче ще ти обърна внимание на това, че в центъра, наред с всички енергии, създаващи формата, се излъчва и една противоположна - центростремителна сила, която отново привлича към себе си всички материални проявления. И ако твърдата материя не упражнява съответното съпротивление, всички проявени форми ще изчезнат в своя собствен център, включително и нашата Земя и всички живи същества по нея. Съпротивлението на материята предотвратява това и по този начин става възможно и тук, на твърдата материална земна кора, изобщо да съществува Творението и да има живот. Не забравяй това съпротивление на материята, защото ще говорим още за това явление...
Още един пример за вътрешния строеж на материалните форми: гръбначният стълб на всяко гръбначно животно има същия вътрешен ред - изключително фината субстанция на гръбначния мозък, носител на сътворяващата жизнена сила, е ограничена и защитена от твърда кора, прешлените на гръбнака. Ще откриеш същото напречно сечение във всички кости по целия скелет - и на главата, и на крайниците...
Ако разрежеш растение, ще намериш същата картина. Виждала ли си вече стволове на отсечени дървета? Вътрешната структура на дървото е същата: излъчващи се навън от центъра кръгове на жизнената енергия, подхранвани от фината материя на най-вътрешната част на сърцевината на дървото - годишните кръгове показват повтарящото се всяка пролет излъчване на живота в дървото, обвито от твърдата кора на стеблото...
Растежът се осъществява винаги от центъра - отвътре навън, най-дълбокият извор на всички енергии, сили и проявления е Бог. Този аспект на Бога, който се облича в материя и превръща съответните форми в живи същества и който ние наричаме Висш Аз (Логос), също ни тегли - и нас - към нашия център, защото сме изпаднали от божественото единство, от райското състояние. Той е небесният жених, за когото копнее всяка човешка душа. Този истински, божествен Аз не бива никога да се смесва и бърка с личния аз или егото, което е лишено от реален живот и е само привидно съществуващо.
Зад всяка форма на проявление, било слънце, планета, човек, животно, растение, или каквато и да е материя, източникът на живот е самият Бог, един и същ божествен Висш Аз. Макар че същият този Бог присъства навсякъде и във всяко създание, все пак формите на изява са толкова различни, защото Бог се разкрива във всички мащаби и на всички степени, където е възможно някакво проявление, а създадените форми могат да изявят от Бога само онова, което всяка една, съответно на своята степен, може да изпита съзнателно, да изживее и понесе от божествено-творческата енергия. Защото да изпиташ и преживееш съзнателно една енергия, означава да бъдеш самата тази енергия и същевременно да я излъчваш във всички посоки, включително и в собственото си тяло. Следователно тялото също трябва да носи в себе си съответната съпротивителна сила, иначе излъчването на висшия Аз ще го изгори и разруши... Затова и тялото при различните проявления не е винаги с един и същи състав, а обратното, материята на тези проявления определя степента на съпротивление, съответстваща на равнището на съзнание, което се проявява във всяка отделна форма.